С тихи стъпки вечерта денят прогонва
с плахи стъпки чувам твоето завръщане
преди да те видя, те видя душата ми ,
а сърцето ми пееше една пленителна мелодия...
Тази ,която ни събира и разделя,
колко стъпки ,колко мисли към мен ,към мен...
Колко нежност ,неизказани думи само за мен,
сега си пред мен говори ми нежно
дори без думи ще те разбера ,
любов ли е това ,кажи да те очаквам
като изкупление ,
да те копнея и през сълзи да проклинам
съдбата ,която ни разделя....
Сега държа ръката ти притихнала от нежност,
запечатвам този миг -моето мълчание е обич..
0 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари