Жена с малко дете бавно минаваше край отрупаните витрини Отдавна усмивката и бе прогонена,самотата я обгръщаше,виждаше само детето си,само неговата усмивка стопляше сърцето и.На този ден тя загуби майка си ,загуби вяра в хората. Вече бе Коледа преди вярваше,че има чудеса.Шумни групи преминаваха край нея.Видя,че детето и стоеше пред витрина с играчки.Погали го и попита какво харесва-Мечето тихо отговори то.Не се безпокой може би не сега ,но ще го имаш.То допря ръцете си и не откъсваше поглед от мечето.Усети,че някой се приближава,възрастен мъж тихо прошепна -Днес е празник ще му го купя,на този ден загубих съпругата си ,тя вярваше в чудеса бе моето чудо Мария го погледна с тъга,без думи тя сподели болката му.Излезе от магазина с мече в ръка спря се пред детето и му каза-Вярвай в чудеса дете,погали го и си тръгна.Детето се усмихваше стиснало в ръцете си мечето.Мария погледна след отминаващия човек и сълзи на радост и благодарност се стичаха от очите и.Усмихна се ,този мил жест и върна вярата и обичта към хората Хвана детето за ръка и тръгна.В съзнанието и се редяха сцени,загуби съпруга си,но пожела всички хора да са щастливи и да вярват в чудеса !
5 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари