Ти

Тъжните очи на зимата,

надзъртат в моите очи.

Тревогата е като истина,

която мъката зове.

Мога ли без теб да преплувам,

океани и морета,

през пустинята да бродя,

жадна за глътчица вода.

Ако бяхме двама,

камината ще грее,

с глътка вино,

сърцето ми ще стоплиш,

и няма да пътувам,

в долината на скръбта.