Жених

Оворих прозореца широко,

студа нахлу при мен,

обви ме в ледена обвивка,

остана да пламти сърцето.

Попита ме тогава,

каква е твоята вяря,

нима ти вярваш в любовта,

нима варваш в чудеса.

Изтръпнала ог погледа му леден,

приятел имам умен и верен

и любовта крила ми дава,

ледената ти целувка не ме смущава.

Мила ,моя,промълви смутено,

в мен е всичка заледена,

няма чувства и любов,

стани ми годеница,бъди до мен.

Погледнах в очите с цвят на езера,

надникнах и в душата обвита в самота.

Любовта ми ще те стопли,доверявам ти,

живота и сърцето,пламтящо,

като слънцето в небето.

Прозореца затворих,притихнах,

там навън бе нещото ,което поиска ми,

ръката и сърцето,на него аз се доверих,

на ледения смел жених.