Всеки от нас си е казвал "искам това да продължи вечно, искам да имам това хубаво нещо завинаги". А всъщност това нещо е толкова хубаво, именно, защото няма да продължи вечно. Когато си мислиш, че "притежаваш " нещо, то вече не е специално. Всичко умира в момента, в който свикнеш с прекрасното и го подчиниш на волята си. И какво ни остава тогава? Да изгубим магията, като се вкопчим в нея, или да я пуснем свободна, но много да ни боли от това?
Кажете ми вие, аз лично досега винаги съм правила второто.
Препоръчани коментари