Фигурка от порцелан
Със дявола рогат се заговорих,
във честен разговор, открит...
Със него доста често спорих,
жената що е като вид !
Пример простичък ти обещавам,
- каза дяволът доволен и засмян -
Ето, гледам те и си признавам,
приличаш ми на фигурка от порцелан.
Толкова си нежна, крехка, малка
и имаш нужда от закрила.
Същевременно изглеждаш жалка,
ако те бутна, ще се счупиш мила !
Физически си толкоз слаба,
в очите ти, в очите ти обаче,
виждам звезден прах, не плява,
момиче, от сърце, което плаче !
Толкова си крехка, оязвима,
но като слушам, как със мен говориш,
се чудя, от къде ли имаш сила,
дори със дявола да спориш ?!
На рогатия, усмихнах се спокойна,
а той очи наведе към земята...
Усмивката ти, мила е достойна,
да стопли и на дявола душата !
Препоръчани коментари