Студът скова поля и равнини,
и всичко бе в бяло,като приказка.
Планината се издигаше величествено,
само вятърът бродеше из нея.
Скриха се животните, изплашени,
само вълци бродеха за плячка.
Всичко бе замряло в очакване,
да се разпукат пак листата.
И тя дойде тъй чаканата пролет,
раззелени се ,цъфнаха цветя.
Сърничка плахо се озърташе,
към бистър извор се насочи тя.
Отпи от водата тя страхливо,
обърна се затича към гората,
и само вятърът след нея устреми се,
да я закриля в смълчаната гора.
Препоръчани коментари