Любов

Разсъмва се,бледа светлина,

прониква бавно и ме облива.

Сънувах те до мен си ти сега,

там в душата и сърцето.

И колко ни е нужно,колко,

да бъдем волни и щастливи,

като птиците гнездо ще свием,

далеч от погледи раними.

Над нас синьото небе,

под нас земята необятна,

а ние разперили криле,

ще пръскаме навред,

любовта си несравнима.

И нищо няма де ни раздели,

ни хорска злоба ,нито зла прокоба,

ще се преборим със себе си дори,

и пак ще бъдем само аз и ти.