...

Защо очите ми те търсят,

защо душата ми крещи.

И само болка и страдание,

безмълвно ми донесе ти.

Обвит във своето мълчание,

не чуваш смях, нито ридание.

Нима сърцето ти от камък,

не ще усети моя зов,

духът ти днес къде витае,

при мен си ти,но съм сама.

Приемаш ме като дарение,

приемаш ме и с възхищение,

но няма нищо в тебе няма,

остава болката голяма.

Ще мечтая,ще летя

и свободна аз ще бъда,

Щом я няма Любовта,

по-добре сама да бъда.