Има те така реално,
истински и нереално,
аз за себе си разбрах,
не мога повече така.
Защо съдбата ни препъва,
изправяме се тръгваме отново,
дали пътища които се пресичат ,
ще се срещнат някога, не знам.
А ние заедно сме знаем,
и мислите ,сърцата ни- едно са
и няма разстояния,щом я има,
любовта ни несравнима.
С одрани колене ,с напукани устни,
ще пълзим и болка ще ни мъчи,
ще се стремим един към друг,
и когато се прегърнем,само
аз и ти ще бъдем.
Препоръчани коментари