...

Слънцето гали с топлота,

цветя ,полета ,равнини,

а хората вървят забързани,

не се наслаждават на мига.

И всеки ден повтарят,

докато не дойде краят,

оглеждат се в леглото тясно,

а мълък лъч навън проблясва.

Ръка протягат с надежда,

да уловят частица радост,

а тя била е винаги с тях,

импулс,обич,светлина.

Ако можеха мига да върнат,

щяха да крещят,обичайте се,

уловете всеки лъч светлина,

дарете Любов на света.