При себе си ме, Ти вземи
Не мисля, не мога...
Ридая, боли.
Не мога, не мога...
Госпиди,
при себе си ме прибери.
Не искам, не искам, не искам,
не мога.....
Умирам аз бавно! Умирам!
Не живея, нямам аз нищо,
нямам мечти.
Да сравня с нещо земно,
онова което чувстам,
непосилно е сега дори.
Но той...Какво направи той?
Жива съм! Защо?
Нали брутално ме уби?
Разряза бавно без упойка
тялото горещо
и извади от гръда
сърцето мижаво и смешно.
Заши с бодлива тел
раната дълбока
и започна тя да гние,
и появи се болката жестока.
Черна кръв от мене капе,
тръни, вместо сълзи.
07.03.2008г.
Препоръчани коментари