Намразих те, разбираш ли намразих,
думите безкрайни и лъжовни.
Дори частичка не запазих,
от очите ти дълбоки, но греховни.
Изстрих те и от своето съзнание,
любов отколешна, далечна.
Преименувах те със ново звание,
не си достойна вече, да си вечна!
Нарекох те забравена лябов
и всички мостове към тебе изгорих.
Така светът за мене стана нов
и по-добър и по-красив...
Препоръчани коментари