• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212323

Хлябя наш

smirena

144 прегледа

С поклон поеми хляба

от майчини си ръце,

Колко сълзи спотаени,

вмесени са в този дар.

Притвори очи и понеси се ,

над полета ,равнини,

колко труд за да се омеси,

хляба наш насъщен.

Полети ти като птица,

древни българи се трудят,

да напълнят зимници със зърно

да няма гладни тази зима.

Чуй ти песните,молитви,

виж момите изнорени,

кръст превиват от зори,

но с песен на уста ,

житото си те прибират.

Кото гид те води мисълта ,

кой и как ли се е трудил,

че за хляба наш насъщен,

гръб превиват неуморно.

Полети над славянските полета,

всички в бяло като фей,

гръб превиват,своя дан,

на хана дават и за тях да остане.

И поела хляба наш насъщен,

целуни земята необятна,

тя е стоплила всяко зрэънце,

буйните жита във нея раснат.

И поела го с поклон,

погледнете мили хора,

че от хляба по-голям,

никога не ще да има.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход