Хлябя наш

С поклон поеми хляба

от майчини си ръце,

Колко сълзи спотаени,

вмесени са в този дар.

Притвори очи и понеси се ,

над полета ,равнини,

колко труд за да се омеси,

хляба наш насъщен.

Полети ти като птица,

древни българи се трудят,

да напълнят зимници със зърно

да няма гладни тази зима.

Чуй ти песните,молитви,

виж момите изнорени,

кръст превиват от зори,

но с песен на уста ,

житото си те прибират.

Кото гид те води мисълта ,

кой и как ли се е трудил,

че за хляба наш насъщен,

гръб превиват неуморно.

Полети над славянските полета,

всички в бяло като фей,

гръб превиват,своя дан,

на хана дават и за тях да остане.

И поела хляба наш насъщен,

целуни земята необятна,

тя е стоплила всяко зрэънце,

буйните жита във нея раснат.

И поела го с поклон,

погледнете мили хора,

че от хляба по-голям,

никога не ще да има.