Коя съм аз,попита ти,
без маска и без грим,
душата ми трепти,
като криле на птица,
подгонена без жал,
като усмивка изтрита,
от нечий поглед леден.
Коя съм аз ,запитах се,
жената многолика,
нежна и ранима,
камъче се впива,
в босите нозе,
кръвта на капки,
стича се,зове,
вървя по пътя си трънлив,
не искам и да зная,
къде отвежда той,
не искам да гадая
за чувствата безброй,
нахлуват те и
мислите объркват,
като песен нечута,
като непрочетен стих,
това е моят свят,това съм аз,
ще ме приеме този със сърце,
вместо късчета от лед.
Препоръчани коментари