Души

Деца, забравени от Бога,

души скитащи без цел ,

порастваме и ден след ден,

над нас тегне зла прокоба.

Любов ,по силна от живота,

крепи ни всеки ден,

не питаме защо и как,

вървим по своя път.

Нима е нужно да се молим

за думичка добра,

за усмивка лицето озарила,

за малко топлота.

Не ,дори забравени от Бога,

по стъпките си бавно крачим,

душата си от тъмното изстрадала,

повеждаме към светлината.