Премини към съдържанието
  • публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16708

Залез

WhiteHart

165 прегледа

Погледнах към заострените хребети,

там слънцето се спускаше лениво.

Седнал на върха, забравих себе си,

потопих се във усещане красиво.

А тъй дълбока беше тишината,

сиви облаци, замръзнали в небето.

И сякаш диря огнена в душата

изгаряше. И стигна до сърцето.

Лъчи угасващи във полумрака,

отблясъци червени във скалите.

Живеех в залеза, тъй дълго чакан,

и сякаш нямаха насищане очите.

За миг уподобих се на тревата,

оставих се на вятъра прохладен.

Усетих пулса нежен на водата,

разбрах, че досега живял съм жаден.

Настана мрак, изгря луната,

звездите ярки светеха над мен.

На свой език си шепнеше гората

в очакване на утрешния ден.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.