...вън слънцето грееше

Събудих се рано, вън слънцето грееше.

Отворих прозорец, да видя деня.

В градинката долу някой се смееше,

навсякъде плиснала бе светлина.

И някаква птичка огласяше с песен

утрото слънчево, издигаше глас.

Сякаш да каже: "Животът е лесен,

защо не се радвате, вижте ни нас!"

Във дни като този изглежда ми лесно

да бъда щастлив и напред да вървя.

Широко усмихнат, но искрено, честно,

с любов да угасям всяка тъга.

Обичам на другите радост да давам.

Доволен съм, щом се докосна до тях.

Каквото съм дал, все това получавам -

през тези години това го разбрах.

Не спирам да търся, не губя следата.

В сърцето остава си силен копнеж

Кого ли издирвам - една непозната...

Напред продължавам - пак този стремеж...

Събудих се рано, вън някой се смееше,

отворих прозорец, да видя деня.

В листата на клоните слънцето грееше,

във всичко наоколо бе любовта.