Плаж от фантазии

Залив утихнал. Плаж от фантазии.

Седнали в пясъка, с тебе мълчим.

Очите блестят. Вълни на талази

разбиват се в кея, но ние летим.

Бутилката вино лежи на земята,

отдавна пресъхнала, вляла се в нас.

Как бързо затопля и радва душата,

животът е хубав, макар и за час.

Мълчим, не говорим, излишните думи

отдавна сме хвърлили някъде вън.

Защо да ни пречат, това помежду ни

не се изразява, а сякаш е сън.

Гледам очите ти, те ми говорят...

Във себе си сбрали всички звезди.

Усещам косите ти - мирис на пролет.

Докосвам ръцете ти... Нека вали.

Отваряме нова бутилка с червено

и пием без чаши, отново мълчим.

В сърцата е топло, навън е студено,

вълните ни пръскат, но ние летим.