Думи

Как да прехвръкне искра помежду ни?

Всички живеем в различни вселени.

Потънали в себе си, ползваме думи,

малки частици от нас сътворени.

Пишем с надежда, измисляме рими,

сякаш във тях да излеем душите.

Без нашите думи сме много раними,

безмълвни без тях си остават мечтите.

Понякога мислим, че всичко е ясно,

и падаме в същите стари капани.

Аз тръгвам наляво, а ти пък - надясно,

отново се губим, и пак - неразбрани.

Но в твоите думи блести тишината,

усещам във паузите порива нов.

И бавно, но сигурно влизат в душата,

пораждат във нея тъга и любов...