I'm...

Да...и...? Не го очкавах. Със своя прагматичен ум бих могла да предвидя всичко, но не и това. Наистина... Животът като огледало, като огледало отвъд живота, огледало в чуждите очи... Безкрайният низ от съвпадения. И две еднакви истории. За пореден път съм изправена пред нещастието. Не за друга някаква причина, а защото двата огледални образа, макар и еднакви, не могат да се насложат един върху друг. Като оптични изомери... В крайна сметка аз най-добре разбирам. Разбирам защо от дъжда боли, защо обикновените ежедневни неща раняват. Разбирам го, но няма да го изрека. Ти знаеш защо. И знам, че аз нямам право. Защото никой не може да поиска същото от мен. Не вали навън. Вали отново от очите ми. Поредните, безбройни, поройни Lagrimas de Oro...