Спрете

Тихо спри -не говори ,

кой ще чуе моя глас,

от дълбините на душата ,

кой, мъката ще сподели,

Спри почакай ,не говори ,

послушай вятъра самотен,

погледай буйните вълни ,

които към брега се носят.

Спри ,почакай ,замълчи ,

нима ще кажеш че греша,

свят на илюзия и реалност ,

свят без капка доброта.

Свят на роли без актьори,

а защо вий не стоите ,

там на свойта висота,

а оглеждате се мълком,

кой ,къде ,защо ,кога.

Днес приятели ,а утре не,

о,не чудите се вий,

има хора и богове.

Хората са като рояци

и разпръскват се в миг,

боговете ни нареждат,

кой да бъде по-велик.

Хайде ,стига замълчете ,

ще се чуе моят глас ,

Шекспир гневно ви шепти,

що за твари сте ,уви ,

крачите вий по земята,

няма ден и няма нощ ,

стига тихо прошептява,

свърши моя монолог.