За теб

Какво си ти създание незнайно,

изтъкано от душевност и любов,

кои ли вятър те довя в безкрая,

на приказка изтъкана от любов.

Прозира ласка с всяка дума,

докосваш с думи нежни струни,

нима е нужно да познаваш,

сърцето питаш и политаш.

Мечти с реалност се преплитат,

и в думите ти там прозира,

онази красота в душата,

сподели ти с мен мечтата.

В този свят реално- истински,

ние сме нереално-реални,

когато луната изгрее,

музиката си пусни и виждай мен.

Душите срещат хората с магия,

душа,душа намира и не спира,

зове я онзи див копнеж ,

романтика в реалност да изживееш.