Неугасима

Бъди до мен дори когато,

сълзи от очите бликат,

сърцето свито е до болка ,

протегни ръка ,прегърни ме.

С любов раните ми излекувай,

устните впий до забрава,

сълзите ми поеми като дар ,

на обичта голяма.

Защо от устните отронвам ,

думи ,които гърлото ми давят,

обичам те ,за кой ли път,

повтарям аз и нежност ме обзема.

Не искам времето да спира ,

до мен си ти ,усещам те до болка,

сърцето ми прелива като извор,

който няма да пресъхне.

Мечта или реалност,теб те има,

не ме оставяй на пустинен остров,

без теб там времето ще спре ,

но любовта ни няма да умре.