Потънал във мъглата,чакам своя ред

а хаотични мисли гонят се в безкрая.

И нещо ми нашепва "Продължаваме напред",

но как да продължа - това не зная...

А мислех,че е лесно,вярвах в правилата,

и вършех всичко със сърце и мисъл.

И пробвах да летя,но оковаха ми крилата.

Останах на земята...Няма смисъл...

Не мога да летя,притиснат във тълпите,

обвързан с всеки в сложни отношения.

Изчезват в хаоса,объркани,мечтите.

На тяхно място раждат се съмнения.

Жадувам за естественост и простота,

да чувам песента на вятъра в листата.

Жадувам за студена изворна вода,

и търся свежата прохлада на гората.

Хармонията е в природата,навън,

и свързани в едно - небето и земята.

Пробуждам се...Като от зимен сън.

а щастието идва само в тишината.