Премини към съдържанието
  • публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16801

Побъркани тристишия

WhiteHart

263 прегледа

В подножието...

Шумят зелените треви,

усещайки дъжда.

Бодливи храсти

сочат към небето,

разтреперани...

Вървя по хребета.

И пак дъждът вали,

със сдържана тъга.

А облаците сиви

тътнат над върха

изнервени...

Летят орлите.

Точици в безкрая...

Търсят слънце.

А аз отново

скитам по пътеките

и търся теб.

По твоите следи

вървя,с копнеж и болка.

И творя лицето ти...

Пролука диря

в завесата от мрак,

жадувайки небе.

Изкачих върха.

Погледнах отвисоко

сътворението.

И те намерих там...

В росата и дъжда,

и хоризонтите.

Достигнах истината сам.

Отпих от тишината

малка глътка разум.

И те забравих...

Слязох в долината

и започнах отначало...

Игра и кръговрат.

Безкрайно претворяване.

И търсене...



4 Коментара


Препоръчани коментари

Достигнах истината сам.

Отпих от тишината

малка глътка разум.

И те забравих...

Слязох в долината

и започнах отначало...

Игра и кръговрат.

Безкрайно претворяване.

И търсене...

Може би моментното ми състояние е виновно, но... тези последните три... все едно са нещо като отражение на всичко онова, което точно сега се лута в главата ми.

Поздравления за това, което си успял да създадеш!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.