• публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16561

Побъркани тристишия

WhiteHart

166 прегледа

В подножието...

Шумят зелените треви,

усещайки дъжда.

Бодливи храсти

сочат към небето,

разтреперани...

Вървя по хребета.

И пак дъждът вали,

със сдържана тъга.

А облаците сиви

тътнат над върха

изнервени...

Летят орлите.

Точици в безкрая...

Търсят слънце.

А аз отново

скитам по пътеките

и търся теб.

По твоите следи

вървя,с копнеж и болка.

И творя лицето ти...

Пролука диря

в завесата от мрак,

жадувайки небе.

Изкачих върха.

Погледнах отвисоко

сътворението.

И те намерих там...

В росата и дъжда,

и хоризонтите.

Достигнах истината сам.

Отпих от тишината

малка глътка разум.

И те забравих...

Слязох в долината

и започнах отначало...

Игра и кръговрат.

Безкрайно претворяване.

И търсене...




4 Коментара


Данчо, страшен си

Изкачих върха.

Погледнах отвисоко

сътворението.

Всички носят своя заряд от емоции, докосват, но това лично мен ме докосна. Браво!

Сподели този коментар


Линк към коментара
Достигнах истината сам.

Отпих от тишината

малка глътка разум.

И те забравих...

Слязох в долината

и започнах отначало...

Игра и кръговрат.

Безкрайно претворяване.

И търсене...

Може би моментното ми състояние е виновно, но... тези последните три... все едно са нещо като отражение на всичко онова, което точно сега се лута в главата ми.

Поздравления за това, което си успял да създадеш!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Тристишията са вълшебни....това, което ги прави побъркани е побърканият им автор :P

Поздравления, Данчо! Много те бива ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход