Звезда

Не си отивай ,чуваш ли не тръгвай,

след теб остава само празнота,

която спотаява се в сърцето

и болка като огнена жарава,

изпепелява ми душата.

Поспри ,почакай целуни ме,

с ръцете силни прегърни ме,

ръцете си в моите вплети,

не ме губи във този свят голям,

че няма кой да чуе моя зов,

само ти ,душата си отвори,

сърцето си откри за любовта.

И няма вечно да се търсим,

душите ни събраха ни сами,

сърцата ни в едно сърце преливат,

от обич бликаща като светлина.

Не ще ни разделят ни грозни думи,

в света сме само аз и ти

и няма да зовем се до безумие,

красива приказка е любовта.

Когато нощем идваш в съня ми,

ти ангел с нежност ме зовеш,

звездичка свети с ярка светлина,

кажи ми, ти любов ли е това.

Да те жадувам с всеки трепет,

на бликащата в мен любов,

да ме целуваш ,като бисер,

сълза отронена да пиеш,

с длани лицето ми да галиш,

в очите ти блика онзи зов,

който двама ни събира

и никога не ще ни раздели,

на ористта странната стихиа,

до мен си ти ,до теб съм аз.

Души ,които се преплитат,

не могат да ги разделят,

ще останат свързани навеки,

притиснати под падаща звезда.