?^*^?^*^?

Струва ли си всъщност?

Имаше ли смисъл

да започнем тази глупава игра?

Ти не си самичка,

аз не съм самичък

и за теб не давам пукната пара.

Спомени и хора,

навици и мисли

между нас разсипват своя лепкав прах.

Вкус на чужди устни

има в твойте устни,

смях на чужди устни

има в моя смях.

Струва ли си всъщност?

Имаше ли смисъл,

като знаем края, като няма път?

Има две пътеки,

има двама души-

двама в две пътеки винаги вървят.

Но...

когато морето, небето, земята

пред нас, и над нас, и под нас замълчат,

в очите, в ръцете, в телата, в сърцата

сто дявола дяволски думи шептят.

Случайни, нетрайни, и смешни, и грешни

желания вплитат ни в ритъма нов

и няма ни вчерашна, утрешна, днешна,

а пак безналична, безкрайна любов.

Ах, защо ли, впрочем, малко тъжна стана

тази лековита, глупава игра.

Дявол ще те вземе, ти какво си мислиш-

аз за тебе не давам пукната пара.

Недялко Йорданов - 1967

Това е едно от любимите ми стихотворения...