Премини към съдържанието
  • публикации
    264
  • коментари
    1805
  • прегледи
    220089

?^*^?^*^?

shefkata

716 прегледа

Струва ли си всъщност?

Имаше ли смисъл

да започнем тази глупава игра?

Ти не си самичка,

аз не съм самичък

и за теб не давам пукната пара.

Спомени и хора,

навици и мисли

между нас разсипват своя лепкав прах.

Вкус на чужди устни

има в твойте устни,

смях на чужди устни

има в моя смях.

Струва ли си всъщност?

Имаше ли смисъл,

като знаем края, като няма път?

Има две пътеки,

има двама души-

двама в две пътеки винаги вървят.

Но...

когато морето, небето, земята

пред нас, и над нас, и под нас замълчат,

в очите, в ръцете, в телата, в сърцата

сто дявола дяволски думи шептят.

Случайни, нетрайни, и смешни, и грешни

желания вплитат ни в ритъма нов

и няма ни вчерашна, утрешна, днешна,

а пак безналична, безкрайна любов.

Ах, защо ли, впрочем, малко тъжна стана

тази лековита, глупава игра.

Дявол ще те вземе, ти какво си мислиш-

аз за тебе не давам пукната пара.

Недялко Йорданов - 1967

Това е едно от любимите ми стихотворения...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.