В тишината на мислите те търся
в безвремието на мечтата
в стъпките по пясъка те следвам
и синьото на морето ме обгръща.
Да те имам, да те искам
а ти си толкова далеч
студеното сияние се впива
в лудия ни вик с копнеж.
Като залез ,като нежност
вървя по твоите следи ,
потапям се в безметежност
на чувства като нежен цвят.
Ще се разтворя като мида
в която бисер е любовта
невъзможно ще те искам,
възможно ще я подаря.
Препоръчани коментари