Миг

Да те прегърна,да склоня глава

до сърцето ти от обич затрептяло.

С две топли длани лицето да погаля

и да изтрия сълзата като бисер.

Да те прегърна ,но как да достигна

да те целуна и устните да впия

да поема болката голяма

да усетя горчилката на живота.

Над мен облаци се стелят

и дъжд от сълзи заваля

покри и двама ни с магията

да споделим и болка и тъга.

И слънцето изгря на небосклона

изсуши дъжда от сълзи

усмихна ни се радвайте се днес

че утре може и да няма.

А вятърът неуморно вее клони

в косите се промъква като ласка

и занемяла в очите ти потъвам

на любовта единствена в света.