Всеки път, когато съм безгласна,
всъщност викам и крещя.
Всеки път, когато съм ужасна,
всъщност съм най-мила и добра.
Всеки път, когато те виня,
всъщност себе си наказвам.
И дори, когато премълча,
всъщнос - всичко аз ти казвам.
Всеки път, когато в яд бушувам,
всъщност слънцето изгрява.
Всеки път, когато те сънувам,
всъщност - себе си ти давам !
Дамм
...то пък, да не просънува човек ![]()
Препоръчани коментари