• публикации
    662
  • коментари
    121
  • прегледи
    212306

Като стихия

smirena

128 прегледа

Ветре спри за миг дори

ти звездице заблести

над съня му нежно бди

лунен лъч го освети,

нежността ми занеси.

Колко малко ми е нужно

малко щастие и дума

тя сърцето ми отвори

огън лумна неугасим.

Завърти се буен вятър

отнеси му любовта ми

нежни думи той нашепва

с нежност аз му отговарям,

че звездицата ми скъпа

приказка да засънува.

Ангел ти ми подари

в знак на обич вярност свята,

но кажи ми ти сега

ангел с мънички крила,

полети като стихия,

това е моята орисия

да обичам безрезервно,

да ме искат безусловно.

И света замира мълком

пред магията чудата,

обич,нежност ,безметежност,

в любов вечна те се сляха.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход