Като стихия

Ветре спри за миг дори

ти звездице заблести

над съня му нежно бди

лунен лъч го освети,

нежността ми занеси.

Колко малко ми е нужно

малко щастие и дума

тя сърцето ми отвори

огън лумна неугасим.

Завърти се буен вятър

отнеси му любовта ми

нежни думи той нашепва

с нежност аз му отговарям,

че звездицата ми скъпа

приказка да засънува.

Ангел ти ми подари

в знак на обич вярност свята,

но кажи ми ти сега

ангел с мънички крила,

полети като стихия,

това е моята орисия

да обичам безрезервно,

да ме искат безусловно.

И света замира мълком

пред магията чудата,

обич,нежност ,безметежност,

в любов вечна те се сляха.