Спомени

Когато тъгата те обземе

ще си спомниш ли за мен,

когато радост в тебе блика

ще се сетиш ли ,че мен ме има.

Когато слънцето те гали,

когато спомен то пробуди,

ще бъда ли в сърцето още

или ще остана само спомен.

Дъждът ще отмие красотата

на нежността струяла в мрака,

буен вятър ще разпръсне,

мислите за мен като листа.

А колко бурни бяха дните

и нощите и смеха извиращ,

и любовта като жарава,

която сърцето изпепелява.

И някой ден самотен ,бледен,

ще си спомниш за трепета в сърцето

с ръка ще махнеш,ще отминеш,

че то от друга вече е заето.