Сбъркан

В онези сънища ний газим във призрачни реки

В онези кървави причини

На галещо високомерие

но ний сме там в бездушна тайнственост

на нашата изцяло неразбрана „изтирикльонкана кабрибулия”

в която виждаме една антиортодоксална импресия на несъответстващата логика скатана в останалия свят

ужасно по различни сме до истерична сигурност

на глухи възприятия, зелени истини и стъклени лъжи

а кухи форми на изперкала общественост се стелят в мравешки пътеки

на генериращи мутанти, поели цветния авторитет в макетната последователност на времето в пари.

Една стена от разтояние в татулов цвят на ужас сляп

Е между нас, света и него...

и точно колко сбъркани сме в боядисани копнежи изтъркани желания и трудно поносими тухли от войнстваща посредственост, която ни залива с помията на онова погълнато насила самочувствие.

Шаблони, налагани на всеки токущо пръкнал се човек

Притиснат, бъдещ консуматор на идеите

във сигурна несигурна обвивка на нечия утаечна машина

в кое да е матрично общество.