Лъчите на слънцето ме будят ,
усмихват ми се хора покрай мен,
цветя ухаят, птиците прелитат,
за мен е този миг, свещен.
И нося се като богиня,
с малка книжка в ръка ,
но в нея мъдрост сътворила,
вековете оставили следа.
И в очите пламък заиграва,
в сърцето лумнва огън нов,
каде си, ти и кой не зная,
но ти единствена любов.
Че любовта е по
Шекспировски красива,
с нежни думи,жестове, финес
коя си ти девойко мила
-обръщам се, мъжът мечта,
в ръцете с роза,с огнен плам,
и тръгват двама като в сън
вплели трескави ръце.
Препоръчани коментари