Лично творчество

Време е

1к.Дълбоко в съзнанието ти,

изниквам ли като призрак в нощта?

Карам ли душата ти, да те мъчи да те гризе съвестта.

Жалък ли бях в очите ти,

че така на инат правеше каквото искаш с мен.

Клех се че някой ден ще си платиш, но дойде вече този ден.

пр.Време е да захвърлим маските,

да ти кажа право в очите всичко що вътре в мен тая.

Време е да си разменим ролите,

да отровя сега аз твоя живот.

2к.Женската ти хитрост ме плени и попаднах аз там дето слънце не грее.

И в студа сърцето ми,

забрави що е любов да обича вече не умее.

Станах коравосърдечен аз,

стисках силно юмрук и исках в гроба да те пратя.

Чу ли настъпи твоя час, сметките да си разплатя.

пр.Време е да захвърлим маските,

да ти кажа право в очите всичко що вътре в мен тая.

Време е да си разменим ролите,

да отровя сега аз твоя живот

Подлостта ти, ще ти се върне.

В локва от сълзи живота ще превърна.

Каеща се за прошка на колене ще те видя аз.

С наглост пък аз ще се изсмея.

На твоята тъга ще се изсмея.

Чак тогава пак истински ще мога да живея.

Това ми хрумна да напиша след като осъзнах че са ме изпозвали най нагло определени хора.

Посланието си е повече от ясно.