За този блог

На крачка от смъртта.

Публикации в този блог

Dave_underground 2x

От далечна страна,

мрак и тъмнина дет виреят.

Управлявана от студа и слънце черно.

Сякаш вечна е нощта,

слънце нивга не изгрява.

А надеждата за живот се някъде в сърцата ни стаява.

Кой ще спре този вечен мрак,

кой ще ни върне слънцето пак.

С остър меч във ръка ще проправи път към деня.

Има ли такъв между нас,

дето с храброст ще се веч запомни...

или пак ще чакаме светлият час,

който в зла прокоба лежи.

Омагьоса ни зла жена,

радостта и смеха прокуди.

Ала тя ранена бе,

любимият и я погуби.

И със сетни сили тя заклинание изрече:

Този град е весел сега,

но в мрак ще потъне вечен.

Трябва герой със злото да се бори,

да поправи злината що нещастника стори.

Мир и ред пак да въдвори.

Прошка да поиска след това,

да даде покой на злата жена...

и за всички нас да се помоли.

Кой ще спре този вечен мрак,

кой ще ни върне слънцето пак.

С остър меч във ръка ще проправи път към деня.

Има ли такъв между нас,

дето с храброст ще се веч запомни...

или пак ще чакаме светлият час,

който в зла прокоба лежи.

Dave_underground 2x

Изоставен

-Все още малкото дете:

Как не те досрамя, отказа се от мен.

Знам че ще съжеляваш някой ден.

А аз дотогава без теб ще раста,

без семейна топлина.

Ала злината не ще аз забравя,

не мога в добрина да я направя.

Пречка ли бях, за идеален живот.

Колко малко исках от теб.

Ти ме роди, но ме захвърли,

остави ме да ме боли.

Знам ще ме искат,

но теб исках аз,

вече никого не ща.

Грешки се правят,

но някой рани по трудно заздравяват.

Белезите завинаги в сърцето остават.

Вече порасналото дете:

Ненужна екстра ли бях,

дори не чух твоя смях.

Не зная даже коя си ти.

Ала мойто сърце,

веч с омраза името ти зове.

Да те обича не може.

Страдаш ли ти,

за мене плачеш ли ти?

Спомняш ли си мига в който ме изостави?

Пречка ли бях, за идеален живот.

Колко малко исках от теб.

Ти ме роди, но ме захвърли,

остави ме да ме боли.

Знам ще ме искат,

но теб исках аз,

вече никого не ща.

Грешки се правят,

но някой рани по трудно заздравяват.

Белезите завинаги в сърцето остават.

Dave_underground 2x

Време е

1к.Дълбоко в съзнанието ти,

изниквам ли като призрак в нощта?

Карам ли душата ти, да те мъчи да те гризе съвестта.

Жалък ли бях в очите ти,

че така на инат правеше каквото искаш с мен.

Клех се че някой ден ще си платиш, но дойде вече този ден.

пр.Време е да захвърлим маските,

да ти кажа право в очите всичко що вътре в мен тая.

Време е да си разменим ролите,

да отровя сега аз твоя живот.

2к.Женската ти хитрост ме плени и попаднах аз там дето слънце не грее.

И в студа сърцето ми,

забрави що е любов да обича вече не умее.

Станах коравосърдечен аз,

стисках силно юмрук и исках в гроба да те пратя.

Чу ли настъпи твоя час, сметките да си разплатя.

пр.Време е да захвърлим маските,

да ти кажа право в очите всичко що вътре в мен тая.

Време е да си разменим ролите,

да отровя сега аз твоя живот

Подлостта ти, ще ти се върне.

В локва от сълзи живота ще превърна.

Каеща се за прошка на колене ще те видя аз.

С наглост пък аз ще се изсмея.

На твоята тъга ще се изсмея.

Чак тогава пак истински ще мога да живея.

Това ми хрумна да напиша след като осъзнах че са ме изпозвали най нагло определени хора.

Посланието си е повече от ясно.