Приказка за денят.

От далечна страна,

мрак и тъмнина дет виреят.

Управлявана от студа и слънце черно.

Сякаш вечна е нощта,

слънце нивга не изгрява.

А надеждата за живот се някъде в сърцата ни стаява.

Кой ще спре този вечен мрак,

кой ще ни върне слънцето пак.

С остър меч във ръка ще проправи път към деня.

Има ли такъв между нас,

дето с храброст ще се веч запомни...

или пак ще чакаме светлият час,

който в зла прокоба лежи.

Омагьоса ни зла жена,

радостта и смеха прокуди.

Ала тя ранена бе,

любимият и я погуби.

И със сетни сили тя заклинание изрече:

Този град е весел сега,

но в мрак ще потъне вечен.

Трябва герой със злото да се бори,

да поправи злината що нещастника стори.

Мир и ред пак да въдвори.

Прошка да поиска след това,

да даде покой на злата жена...

и за всички нас да се помоли.

Кой ще спре този вечен мрак,

кой ще ни върне слънцето пак.

С остър меч във ръка ще проправи път към деня.

Има ли такъв между нас,

дето с храброст ще се веч запомни...

или пак ще чакаме светлият час,

който в зла прокоба лежи.