Изоставен

Dave_underground 2x

81 прегледа

-Все още малкото дете:

Как не те досрамя, отказа се от мен.

Знам че ще съжеляваш някой ден.

А аз дотогава без теб ще раста,

без семейна топлина.

Ала злината не ще аз забравя,

не мога в добрина да я направя.

Пречка ли бях, за идеален живот.

Колко малко исках от теб.

Ти ме роди, но ме захвърли,

остави ме да ме боли.

Знам ще ме искат,

но теб исках аз,

вече никого не ща.

Грешки се правят,

но някой рани по трудно заздравяват.

Белезите завинаги в сърцето остават.

Вече порасналото дете:

Ненужна екстра ли бях,

дори не чух твоя смях.

Не зная даже коя си ти.

Ала мойто сърце,

веч с омраза името ти зове.

Да те обича не може.

Страдаш ли ти,

за мене плачеш ли ти?

Спомняш ли си мига в който ме изостави?

Пречка ли бях, за идеален живот.

Колко малко исках от теб.

Ти ме роди, но ме захвърли,

остави ме да ме боли.

Знам ще ме искат,

но теб исках аз,

вече никого не ща.

Грешки се правят,

но някой рани по трудно заздравяват.

Белезите завинаги в сърцето остават.




1 Коментар


Гост
Публикацията е заключена за нови коментари