• публикации
    26
  • коментари
    23
  • прегледи
    11878

Келтско слънце

raurava

324 прегледа

Кожата й бе, толкова бяла, колкото чаршафите върху леглото, на които лежеше, ако присвиеш очи трудно би разбрал, къде свършват те и къде започват контурите на тялото й. Един белег, една фигура само можеше да те насочи – едно келтско слънце. Светлина, като движение или символ – начало и край – осем лъча – мисъл, само това можеш да видиш, единственото, което можеш да докоснеш. Поставяш ръката си върху него и го закриваш, но е топло и знаеш, че е там – следвай топлината със затворени очи – бавно с усет – само чувствай, не гледай, мълчи, остави мислите си свободни – без контрол, без насока само с обич. Остави сърцето да решава – отключи веригата на разума и остави да мисли вместо теб единствено страстта. Виждаш ли?

..... път, мараня, аромат на окосена трева, люлеещи се жита с цвят на старо злато – следи от каруци, лек ветрец, звуците на дивото. Всичко това е създадено за теб, всичко е живот, без трайност като вечност. Времето е спряло, само ти и тя. Никой. Само топлите тръпки, които преминават през тялото ми. Знам че само аз разбирам това защото пуснах съзнанието си на свобода и съм само чувства – без материя. Вдигам главата си нагоре само ръката ми е още там – върху пулсиращи лъчи на келтско слънце. Виждам облаци като дълбочина и като близост както аз и тя – нищо друго няма, само синева – оставям се в движението им – височина. Нещата изглеждат ясно, погледнати от тук – една съдба с една камара изходи и в дъното на всеки – тя.

До слуха ми достига тиктакането на часовник, време. Времето е мое овладях го, мога да го контролирам и сега му казвам – остани – в този миг на вечност, остани в момент на близост, а аз ще остана завинаги твой роб. Остани в безвремието на топлината чийто източник е келтско слънце. Точно сега – когато я обичам, и сега когато само тя е в мен. Решавам да изживея живота си точно тук до спящото й тяло докоснал татуираното слънце на гърба й, нищо друго няма давност.

Празни понятия. Вечни копнежи. Цирков спектакъл.

Дъжд – чувствам капчиците му по тялото си, прохладни и нежни, докосват чувствата ми като струни на китара. Отварям устните си и поемам влагата. Солени капки дъжд, като сълза. Толкова е безтегловно и нехайно. Къде отиде реалността, която съществува толкова едновременно, че става същността на вечност,ето слънцето свети, сърцето й бие, птичките пеят, децата играят, дробовете й дишат, кучетата лаят, вятъра духа, щурците свирят, очите виждат, ушите чуват. И всичко е едновременно толкова естествено и толкова изумително.

Чувам стон и вик – това е тя. Дъжда са нейните сълзи.....

…къде съм аз – останал само дух. Виждам тялото й, надвесена е върху мен по точно върху него – моята материя. Викам й но нямам звук, виждам ръката си върху келтското слънце – неподвижна. Какво се случи с мечтите ми, къде отиде съня ми или съм още в него. Аз съм само вятър, мога да се изкача до върховете и да сляза до низините. Слязох до тялото си върху леглото, погледнах в очите си и я видях – там останала завинаги в безумието на мечтите ми. Очите ми – те бяха празни – а аз съм само спомен . . . . .




6 Коментара


Уау...

ама УАУ - добре или УАУ - зле :lol:

„...и тя разбра, че човек е изгубена прашинка светлина, мъничка капка мълчание...и..."

Поздрав!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Разбира се, че добре. Просто не намерих подходящи думи, за да изразя колко ми хареса разказчето...

Сподели този коментар


Линк към коментара
Разбира се, че добре. Просто не намерих подходящи думи, за да изразя колко ми хареса разказчето...

Благодаря! ;)

Сподели този коментар


Линк към коментара
Страшна си!

Thanks!

но понякога съм просто един грижливо съхраняван хаос!!!

Поздрав!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход