• публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16558

Случка на село

WhiteHart

213 прегледа

Ранен следобед...Малкото селце,сгушено в полите на планината,беше притихнало.По пустите калдъръми се виждаха единствено стада патки и тук-таме някоя котка,тръгнала незнайно за къде.В селото живееха около шейсетина старци,които по това време на деня се бяха изпокрили по къщите си на хлад и си почиваха. Тук времето беше спряло...Навремето селото беше голямо,много млади хора живееха в него,имаше училище,детска градина,здравна служба. Млади и стари живееха рамо до рамо и се трудеха на полето от сутрин до здрач. След това всички се юрнаха по градовете - подмамени от многото възможности за по-лесен и удобен живот,и прекъснаха връзката си със земята - тази земя,която ги изхранваше толкова години,и към която бяха привързани. Избягаха в бетонните блокове,където водеха своето мизерно полусъществуване,и се заблуждаваха,че са много цивилизовани...И селото опустя. Останаха стотина старци,които се топяха от година на година. Всичко западна - селото остана сякаш накрай света,изолирано,забравено,тъжно...Животът на старите хора минаваше между работата по дворовете и нивичките и очакването да чуят двигател на кола,показващ,че някой син или унука си иде да ги види. Вечер дядовците се сбираха на селския хоремаг,нищеха политиката и си разправяха спомени за едно време...Спомени,които всеки един от тях беше споделял десетки пъти с другите,но какво друго да правят...Изслушваха се един друг,кимаха мълчаливо,и отвреме навреме скришом избърсваха по някоя сълза от брадясалите си лица. Навсякъде витаеше усещане за обреченост и примирение със съдбата.

И животът в селото си течеше по този начин,ден след ден и година след година... До деня,в който дядо Пенчо се сблъска с неизвестното.

В този ранен следобед дядо Пенчо не можеше да спи - беше прекалено горещо,а едноетажната му къщурка,напечена от жаркото слънце,му се струваше като пещ - от ония,дето печаха агнеата навремето. Не му се влизаше изобщо вътре...Затова взе бастонката и тръгна лека-полека по сенките,към близката дъбова горичка,където поне имаше малко прохлада.Навлезе между дърветата,потънал в своите си нерадостни мисли,и изобщо не забеляза нещото,полегнало на пътеката,докато не се спъна в него. Просна се по очи на земята,сетне успя едвам да коленичи и стреснато се загледа в предмета,който го препъна. В първия миг си помисли,че това е някаква детска играчка,захвърлена тук от скитащите цигани. Пред него лежеше бледозелена фигура с човешки очертания,но размерът й беше като на кукла за игра. Имаше си две ръце и два крака,малко телце,и странно несъразмерна за този ръст глава - тя беше голяма,издължена,и от горната й част излизаха два израстъка,подобни на антенки.Още повече се уплаши,когато съществото неочаквано се размърда,изправи се и втренчи огромните си изцяло черни очи в него. Дядо Пенчо внезапно се отърси от вцепенението си,и замахна с бастонката. Добре насоченият удар попадна право в главата на създанието.Звукът беше все едно старият поп Иван бие селската камбана за умряло.Пришълецът се олюля,издаде протяжен бръмчащ стон и се стовари обратно на пътеката,където застина. След това всичко се разви като в немите холивудски филми,където нещата се случват с главоломна бързина. Дядо Пенчо занесе зеленото телце в селото,извика кмета,той пък се обади на селския полицай,той пък - на други,и така за няколко часа селцето се превърна в жужащ кошер,изпълнено с познати и непознати хора,искащи да видят с очите си дали слухът,достигнал до тях,е истина.Надойдоха журналисти,учени,военни,селцето беше наводнено от множеството компетентни и некомпетентни органи,които да разследват случилото се.Мина ден,два,после месец,после и година...Селото се прочу навсякъде и вече не беше онова малко и западнало местенце,с натрошени дувари и кални улици.Селският хоремаг се превърна в снек-бар "НЛО",където от тавана висеше миниатюрна летяща чиния,постоянно идваха журналисти да правят филми и репортажи за извънземното,убито от дядо Пенчо,а самият той се превърна в знаменитост.

Славата обаче не го промени - пак всяка привечер отиваше в хоремага,пиеше си пиенето с другите старци,и колчем се отвореше приказка за случая,разправяше на всеки как е гътнал войнственото извънземно с един удар на бастонката,която продължаваше да носи навсякъде със себе си. Промени се и местния говор и фолклор - вече местните не казваха "Да те вземат дяволите",а "Да те вземат извънземните". Бабите плашеха унучетата не с Торбалан,а с израза "Заспивай,че ще викна извънземното!". Всяка година,на бележитата дата,се организираше ден на извънземните,като всички жители и гости на селото си слагаха маски със зелени рогца,ходеха напред-назад и бръмчаха,за удоволствие на туристите,които снимаха с камерите и фотоапаратите си.Селото живна,прочу се навсякъде,а дядо Пенчо се радваше на щастливи старини.Поне сега слушатели не му липсваха...Животът си течеше...

biggrin.gif




4 Коментара



Хи, Данчо, бегай от това село, че да не те отмъкне някое извънземно :P

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход