• публикации
    46
  • коментари
    172
  • прегледи
    16567

Изворът

WhiteHart

122 прегледа

Пресъхна почвата;не падат дъждовете.

Във пустош се превърна долината.

А изворът,от който пиех с пълни шепи,

не блика вече...Само тишината...

Избягаха ми думите;отидоха далече.

Безмълвието влезе в празната ми къща.

И може би нормално е,защото вече

не искам в минали неща да се завръщам.

Останах сам;потънал във мълчание,

вървя към себе си,без нищо да ми пречи.

В едно се сливат радост и страдание.

А изворът отново ще тече...Все пак е вечен.




2 Коментара



Толкова много красота, само в едно тристишие !

Сподели този коментар


Линк към коментара

Данчо, няма да коментирам стиха- мисля, че знаеш какво бих казала.

Много е важно това, което си написал на края-

А изворът отново ще тече...Все пак е вечен.
;)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход