Нека завали

Днес си някак си тъжен, но защо не разбирам...

Сам пожела да си тръгнеш, нали ?!

В агония бавно сама ще умирам,

но не за дълго, днес на вън ще вали...

Като лятна омара, като пролетен дъжд,

през живота ми тихо премина

и дъга нарисува след теб изведнъж,

слънцето в чудна картина.

Като вятър прохладен в горещия ден,

в аромата на топлото лято облечен,

винаги спираше тихо до мен

и като облак изчезваше - все по далечен.

Докосваш косите ми, мойте ръце,

а целувките твои, като горски плод вкусни...

Със слънчев лъч галеше мойто лице,

целуваш очите ми, устни в моите устни.

С аромата на полски и горски цветя,

моята кожа нежно покриваш

и когато съм с теб, като птица летя,

а когато си тръгнеш, бавно ти ме убиваш.

И хиляди пъти така съм умирала,

но не се натъжавай, своя път продължи...

Като феникс възкръснала, светлина съм намирала,

защото знам, че се връщаш - щом на вън завали !

' 02 г.