Вали
и капките заничат
навътре
зад стъклата
до очите ми...
Напомнят за сълзи.
Прозорецът забърсва скули –
ръкавът му е шарен.
Самотна
вечерта надига чаша.
Гердан от окончания
бутилките ...
Дъждът сърдито блъска
по душата ми.
Стъкла ли са или мъниста
очите ми?!
Тире след въпросителни
ръкавът
и шарени
дъждовните въздишки –
разсипан бисер
навътре
надълбоко
допир
до прозорец...
Аз не плача
Препоръчани коментари