Слабост...

(0 мнения)

Красива си като ангел, нежна и изписана си като икона. Кожата ти е мека като кадифе, гладка като коприна. А в очите ти, там е събрано цялото небе. Няма спор, от Бог си създадена, както няма спор и в това, че Дяволът те изпречи на пътя ми. Стоиш изправена прид мен в целият си блясък, ухаеш на пролетни цветя. Тук си, а същевременно толкова далечна...Защото не си моя - чужда си ! Ти си моето първо изкушение, моята мечта и моят стремеж към съвършенство. Ти си всичко, което искам да имам...

Протегнах ръка да погаля косите ти, а сякаш таралежови игли докоснах - не си моя, жужда си; приближих се да усетя топлият ти дъх, но ледени тръпки полазиха гърба ми - не си моя, чужда си...Тялото ти е изтъкано от живи въглени, истинска жарава, а всъщтност си толково студена. Да ! Да знам, защото не си моя, а си чужда.

Не мога, не издържам вече ! Защо Дяволът си играе така с мен - "вода газя, жаден ходя" Ти си тук, а трябва да се правя, че те няма. Гледаш ме, а сякаш виждаш далече през мен. Говориш, а думите ти не ме достигат...А как силно те желая само - истинска, гореща и чувствена; усмихната и сърдита, като непослушно дете; спокойна и кротко притихнала на рамото ми или като снежна буря, развилняла се посред лято. Искам те само за себе си...но ти си чужда ! И кой да виня сега - Бог ли, задето те е създал такава, каквато си - съвършена ? Дяволът ли, който те изправи на пътя ми ? Или себе си да виня, затова че съм слаб и вместо да повтарям, че си чужда, бих могъл просто да те открадна за себе си...Ноо, не мога ! Толкова силно искам да си моя, че се страхувам да не те изгубя дори в мечтите си. Не мога просто да те грабна и...Слаб съм...Аз съм само един мъж, влюбен в теб до полуда...