Нежност и тъга

Небето обсипано със звезди,

Луна-за мен ли свети тя?

Лъч проникна ми в душата,

и разпръсна в миг тъгата.

Ти не си част от всичко останало.

Ти си част от нещо станало.

Спотаено в сърцето и душата,

н разпръсна тъмнината.

Как в живота ми нахлу,

с думи нежни приласка ме,

Смях отекна в тишината,

прогони за миг самотата.

Тъгата отстъпи пред чувства,

понесени като криле неземни.

Смут и нежност с вълнение,

донесоха миг на откровение.

Да бях птица бих литнала към теб.

Да бях облак с капки ще те целуна.

Да бях звезда в краката ти ще падна.

Жена съм аз в сърцето ще те нося.