Най-страшното

Най-страшното нещо, което можеше да ми се случи... Изгубих поезията в душата си. Хора със своите мръсни ръце и необмислени действия погубиха единственото, което имам - думите, с които да кажа това... което не мога да изрека. Те убиха душата ми, в нея няма песен, няма сила, няма живот... Идват всеки път без да съм ги търсила, а когато пожелая, никога не могат да си отидат. Оставят завинаги бразда в разораната земя на сърцето ми. Дори сега виждам, че вече не е както преди, мисълта ми не се лее, думите не ме галят, а боли отново, боли, че съм безсилна, самотна, тиха, а нямам глас да извикам за помощ...

Вече няма какво да кажа тук... те убиха всичко... не вярвам вече нито в щастието, нито в любовта, нито в бъдещето...