Белите листа

Мразя да гледам бели листа пред мен. За вас незнам, но мен определено ме дразнят. Листовете не биват да стоят празни, ако ще драсканица да има, но да бъдат запълнени. Изпитвам същите чувства понякога когато отворя Word-а стоя и го гледа и ме дразни, ама много ме дразни. И почвам да щрапам на посоки изписват се не свързани букви, а аз после ги изтривам, за да листа да стане отново бял. Все пак ако започна да запеметявам всичките си безумни творения, май ще трябва да отида на преглед определено ще е прекалено откачено дори и за мен.

Мразя белите листа те са като хвърлено на вятъра празно пространство, а е можело да има написано нещо там. Не е задължително дори и да бъде красиво, поетично или нещо подобно, просто трябва да има НЕЩО. Нещо, което да го запълни, за да не бъде "празен". Аз лично не мога да рисувам, за това пък драскам и когато видя бял лист обожавам да си чертая фигурки- геометрични, несъразмерни, усмивки, човечета с криви глави и антенки - никога нищо красиво, но пълно...

Просто пълно...