-Мамо, къде са ми чорапите? - скимти дребния.
- Къде си си ги събул бе? - питам аз почти търпеливо, с нужната доза строгост - не си ли малко големичък да те наглеждам къде се изуваш?
Намирам ги в хола, под фотьойла. Не, че той не е търсил там. Но, явно, чорапите не са искали да му се покажат.
Междувременно каката:
- Мамо да си ми виждала онова скъсаното листче дето ми бяха задачите?
Докато търся листчето и задавам наводящи въпроси, на които не ми се отговаря /що ли се хабя и аз/ дребния:
- Мамо, да знаеш къде ми е гумичката от тези слушалки?
- Не знам. - и търся листчето.
Раниците ги намериха бързо, имаше лек проблем с намирането на гуменките, никой не си забрави торбичките със закуските - натъпквам ги в колата и ги мятам на училище.
Прибирам се вкъщи. Час и половина спокойствие преди да тръгна на работа. Даже и музичка си пуснах. Кеф.
В този момент се звъни на вратата. Псето ще се съдере да лае. Двама полицаи.
- Извинете, да знаете случайно дали в този вход живее Пламен Атанасов Ангелов?
Щом и полицаите взеха да си търсят нещата........... На косъм бях да изтърся :"Проверихте ли под фотьойла?"
Казах им:
- Не знам. Аз съм по дребните предмети. Гумички, чорапи, листчета.... Такива работи.
Само за кучето съм спокойна. Няма нужда да го търся щото псето адски внимава да не го загубя.
Препоръчани коментари