У У У
От emmi
· 822 прегледа
Утрото започна подозрително спокойно. Още сънени и по пижами пиивахме кафе и хапвахме палачинки с вишнево сладко на верандата.
Ивката и Боби бяха пристигнали при мен на село предната вечер. Хелън имаше ангажимент. Така, че сбирката на другарките беше в съкратен състав.
- Не ви ли се ходи на Калиакра? - попитах докато си наливах втора чаша кафе.
- Мииииииии - това е Боби. Тя е лиглата. - не е ли малко надалеко?
- Е, кво като е надалеко - мен не ми пука - тогава на Къпиновския манастир. Той е по-близо.
- Там било много красиво - се произнася Ива.
Точно двадесет минути. Да приберем масата, да си нахлузим дънките и да си вържем връзките на маратонките. Псето го зарязвам в къщата. Защото съм му сърдита. Предния ден се омаза като за световно и когато го помъкнах да го приведа в приличен вид в банята ме ухапа по ръката.
Боби си взема да чете книжка. Глезотии. Ивка ще го играе навигатор. През целия път само се завиваше с тая карта.
Отбивката за Елена я изтървахме. То от толкоз бъбрене - кой да гледа табелите?
- Девойки, промяна в плановете. Отиваме на Боженци. Щото Елена я подминахме. - никоя от тях не вдяна, че сме изтървали разклона. Можех да ги паркирам в Боженци без да разберат. Ама, айде, да са хаберлии.
Времето се оказа, както се изразяват професионалистите, променливо. Поне там, където бяхме ние. Много приятно слънциче с едни такива закачливи облачета. Идеално за миткосване и разходки. Боженци беше тъпкано с народ. Нищо изненадващо. Разходихме се из уличките, поблъскахме с народа, похапнахме боб с ребърца под една асма.
Натъпкваме се обратно в колата и аз тръгвам да им показвам нашата къща в една махаличка наблизо. Там си беше - къщата де. Не сме ходили там от три години.
- Ей такива плочи ми трябват - казвам аз и посочвам към каменните плочи, опрени на стената на къщатата на баба Гена. От едно известно време имам фикс-идея да си направя плочник под елхите в двора и там да си пием кафето в жегите.
- Ами давай да ги вземаме - идеята е на Ива. Тя има едни такива проблясъци.......
Струва ми се малко нередно. Нищо, че баба Гена почина преди доста време. Аргумента на Ива беше, че в този случай изобщо няма да и трябват. Стори ми се железен и отворих багажника.
Обаче. Аз съм ухапана от гадното псе и ръката ми е подута. Как шофирам - аз си знам и си трая щото Боби ще се ошашка. Така че двете хващат плочите и с пъшкане /те бая тежки/ почват да ги подреждат в багажника. Едната не се събра, че я вкарахме при Боби на задната седалка. Горката ми Фиестичка направо зе размаза на асфалта. На всяка копка се чува едно "дрън" - плочите се наместват.
Междувременно заваля. То този облак ни преследваше от бая време. Тръгнахме да се прибираме. Аз мяркам отбивката за Килифарево и се сещам за първоначалната ни дестинация.
- Девойки, отиваме към манастира. Иво, гледай картата - давам нареждания.
Ива карта може само да гледа. Голямо обикаляне беше. На два пъти минахме покрай една табела "Внимание Душевно болни" и след това една безумно зелена сграда с двама-трима индивида пред нея. Хората изглеждаха мнооого странно. Ама как да изглеждаш пред такава сграда? Валя ни дъжд, после гледахме дъгата, после пак дъжд.......
Ние с Ива се разправяме за пътя, Боби отзад чете книжка и държи плочата.
В един момент виждаме камбанарията на Къпиновския манастир. Стана случайно - сигурна съм. И в далечината на пътя някаква бяла шатра и двама в сигнални жилетки. И единия ми мята да спра. Предната кола също спря и после тръгна. Намалявам аз и се оказва, че това е някакъв рокер с кожени дрехи и коса вързана на опашка. Стандартния имиджов мърляв вид. И сигнална жилетка.
Ива вика - Карай, не спирай!!!!!
Ама той вече се навел над стъклото и ми чука да отворя. Смъквам аз стъклото....
- Вие за рокерския събор ли сте?
Трябваха ми две минути да вдяна какво ме пита.
- Не, ние сме за манастира. - Тоя направо го забих. Как сме се хилили после - не е истина. Хората отиват на рокерски събор, пък ние в манастира.
Прибрахме се тъмно. Запалихме си камината, наляхме си по една чаша вино. И така няколко пъти.
Плочник още нямам. Не стигнаха плочите. Каним се пак да отидем. За още плочи.
Препоръчани коментари